Едип

Едип е цар на Тива в древногръцката митология, избран за такъв след като решава загадката на сфинкса. Той е син е на Йокаста и Лай, но след раждането му било предсказано, че един ден ще убие баща си и ще се ожени за майка. Затова е бил изоставен на връх Китерон, за да умре и да не се сбъдне пророчеството.

Овчари го намират и занасят на коринтския цар Полиб, който го осиновява. Когато достига зряла възраст, приятелите му започват да му се присмиват, че е осиновен и той отива при Делфийския оракул, който му казва, че ще убие баща си и ще се ожени за майка си. Считйки Полиб за свой баща, за да не се изпълни прокобата – той напуска Коринт. На път за Делфи, на един кръстопът на три пътя среща Лай, влиза в спор с колесничаря му и убива баща си. Успява да освободи Тива по пътя си от чудовището-сфинкс, отговаряйки на гатанката му, която чудовището задавало няколко години и поглъщало всички, които не отговорят. Eдип успява да отговори на загадката – кое е това създание, което на сутринта върви на четири крака, на обяд на два, а вечер на три? Отговорът е – хората, тогава Сфинксът се хвърли от скалата и умира.

В преносен смисъл „Едип“ от там означава мъдър, умен човек, способен и най-заплетената задача да разреши. Жителите за благодарност го провъзгласяват за цар на Тива. Така се сбъдва пророчеството и Едип се оженва за Йокаста – овдовялата си майка. Тя му ражда двама синове и две дъщери – Полиник и Етеокъл, Антигона и Исмена. Но над жителите на Тива продължават бедствия и нещастия да се сипят, но най-страшна била чумната епидемия, защото боговете я изпрашат като наказание за подобно престъпление, въпреки че е съвсем несъзнателно.

Затова Едип изпраща Креон в Делфи, брат на Йокаста. След като научава истината за произхода си, Едип си избол очите и заминал в изгнание, а Йокаста се обесва. След нещастието слепецът, придружен от дъщеря си Антигона дълго се скита и умира в храма на Ерин в Колон – в района на Атина. Според Павзаний, костите му са преместени в Тива. А Хезиод пише, че Едип умира в Тива и е погребан там.

Легендата е послужила на Еврипид, Софокъл, Волтер и Сенека за сюжети да напишат трагедии. Легендата се споменава и от поетите Омир и Хезиод. Есхил написва трагедия за „Едип”, също и Софокъл – „Едип цар“ и „Едип в Колон“, има и трагедии на Еврипид – „Едип“ и „Финикийска трагедия”. В днешно време, легендата е използвана от Хуго фон Хофман, с музиката на Игор Стравински и Джордже Енеску. Личната трагедия на Едип вече е христоматиен пример за начина, по който напразно се опитва героят да избягат от съдбата, подготвена от боговете за него.

Важна роля играе легендата и в романа Милан Кундера – „Непосилната лекота на битието“, описвайки неизбежността на съдбата и морал, който от времето на Едип се е променила.

В психологията има феномен, наречен Едипов комплекс, с което се определя несъзнаваното еротично влечение на дете към майка.